Sonya Andonova

HR Manager & Literary Translator

[Sonya Andonova @SonyaAndonova]

@yordanefftimov Това е прекрасно. Но пък по отношение на геополитиката си остават същите. Йово Бакич вече заяви, че няма да налагат санкции на Русия.

[Mykhailo Rohoza @MykhailoRohoza]

**You need to watch Zelenskyy's interview with Steven Bartlett.**

Sitting in front of the camera is an utterly exhausted, at times visibly broken man who has spent almost five years personally managing a war, making critical decisions day and night.

From the very first minutes, you can see just how drained he is. When asked the routine question, "How are you?" he replies that he barely sleeps because he spends his nights in military group chats, moving the last remaining air defense systems from one region to another.

Two stories are particularly heartbreaking.

The first is about a missile that struck a children's playground within seconds, while parents watched from their apartment windows as their children were torn apart.

The second is about presenting posthumous military awards to the families of fallen soldiers:

"You present an award to a father, feel his strong hand, and then he quietly asks, 'Can we hug?' At that moment, I simply cease to exist inside. These people are gone. They will never be the same again."

When the host tries to take him back into his past, showing old photographs from Kryvyi Rih, his student comedy performances, his voice acting as Paddington Bear, and scenes from *Servant of the People*, Zelenskyy looks at them with detachment, almost as though he is watching someone else's life.

He also recalls February 2022 without any attempt to portray himself as a hero.

He says that for the first 20 days, he simply ran from office to office on adrenaline, calling everyone he could and trying to organize deliveries of water and food to Kyiv.

Fear and the full realization of what had happened only caught up with him three weeks later, when Bucha was liberated and mass graves containing hundreds of murdered civilians were discovered.

Using Bucha as an example, he explains why advice from outsiders to simply negotiate a quick deal causes him such deep frustration:

"Imagine that in the United States or Britain, a mass grave is discovered containing 500 tortured people with their hands tied. How could you simply forgive everything after that?"

The rest of the conversation revolves around the deadlock in which Ukrainians, and indeed everyone involved, now find themselves.

Zelenskyy explains the causes of the war in simple terms: Moscow is trying to forcibly rebuild the Soviet empire because Ukraine's integration into Europe would finally bury that project.

But when the conversation turns to the present, there is unmistakable bitterness in his words.

Almost one-fifth of Ukraine's territory is occupied. The east is under relentless bombardment. Cities are left without electricity. People are dying every single day.

Meanwhile, every discussion about a ceasefire runs into the same demand: Kyiv must withdraw even farther from its fortified positions, without any guarantees that Russia will not launch another offensive a year later.

Toward the end, the conversation turns to Trump and Ukrainian strikes on Russian oil facilities.

Trump publicly reprimands Zelenskyy over attacks on Russian refineries because he fears rising diesel prices for American farmers ahead of the elections.

And this is where you can see just how deeply that approach affects Zelenskyy.

His country is burning.

Moscow has rejected his proposal for a mutual halt to attacks on energy infrastructure.

Patriot missiles paid for by Europe are being redirected by the Americans to the Middle East.

And somehow, Zelenskyy is the one being blamed for fuel prices in the United States.

The entire interview leaves you with a profoundly bleak feeling.

Here is a man trapped between the daily deaths of people in his own country and the pragmatic bargaining of allies who have their own elections, their own interests, and their own political calculations.

And yet, he can no longer step away from this responsibility.

**Watch it.**

[Mykhailo Rohoza @MykhailoRohoza]

Volodymyr Zelenskyy has endured what few leaders could imagine. Betrayal by friends, hesitation from allies, endless political games, and the daily destruction of his country. Yet he refuses to surrender.

War has changed him. His face carries years of exhaustion, sleepless nights, and the unbearable responsibility for millions of lives. He is not a Hollywood hero. He is a man who chose to stay when leaving would have been easier.

He never asked the world for sympathy. He asked for weapons to defend his people. While politicians debate and the world grows tired, he continues fighting for Ukraine's survival.

I have never admired a public figure as deeply as I admire this man. Not because he is flawless, but because he has shown extraordinary courage when it mattered most.

Presidents come and go. Ukrainians will decide their own future. But history will remember the man who stood with his nation when everything was at stake.

**Stay strong, President Zelenskyy. You have not abandoned Ukraine, and Ukraine has not surrendered.** 🇺🇦

[Anton Gerashchenko @Gerashchenko_en]

President Zelenskyy’s comment on US Secretary of State Marco Rubio’s remarks that the war in Ukraine is at a "strategic stalemate" and that there are now "no prospects for a negotiated settlement":

"You cannot negotiate future economic projects with Russians on the one hand and, on the other, claim that we are in some kind of diplomatic stalemate. We are not in a diplomatic stalemate.

Shut down Russia’s entire economy. Shut Russia's mouth. Stop feeding them through your sales. Impose sanctions on their weapons.

Open Starlink for Ukraine. You opened it when responding to Iran, after all. Everything worked there. Israel completely controlled the skies over Iran. So when you need it to work, it works.

It costs them nothing to help Ukraine. And I said quite frankly: help us protect our skies and gain dominance there.

Then Putin will sit down at the negotiating table. Why? Because he will lose everything. In two or three months, he will lose everything.

And instead, we are waiting for the Chinese to develop an equivalent and hand it over to Russians.

This is not a stalemate - this is called a lack of will."

[Volodymyr Zelenskyy / Володимир Зеленський @ZelenskyyUa]

Our intelligence and special services are now working to establish all available information about yet another attack in the Black Sea targeting civilian vessels. Two civilian vessels were attacked in Bulgarian waters last night. One sank, while the other sustained significant damage. We express our sympathy to everyone affected.

Ukraine’s Defense Forces conducted no operations in this area of the sea, and this latest tragedy involving civilian vessels is another part of Russia’s effort to make the western Black Sea completely unfit for navigation.

We verified all the details with the Bulgarian side. Our Navy contacted its counterparts in Bulgaria, and it has been established that this was a combined Russian attack using maritime and aerial drones.

I instructed our Armed Forces, the Ministry of Defense of Ukraine, our intelligence, and other services to coordinate with our partners as fully as possible – so that both they and we have greater capacity to defend ourselves.

From the evening address.

[🇧🇬🇺🇦🇪🇺 @Gravity_Sf]

Гюров с видео почти всеки ден обясняваше какво, защо и за кого се прави. Днес също.
В това време Чорап избран с 1,4 млн. гласа мълчи и даже пратил мандата му да го взима някаква групичка включваща волейболист, който не прави разлика ме��ду Фон дер Лайен и Меркел.
Ние сме лу-ди!

[Дани Иванов🇧🇬🇺🇦 @Taralejblog]

Не може да има никакво оправдание за хора, които през 2026 г. ще отидат да гласуват за Радев.
Да гласуваш за този смарангясан рашист, след като от началото на войната се разкри като абсолютен проводник на рашизъм, си е достойно за презрение.

[Mhail Zlatkov @zlatkov_mihail]

Най-голямата опастност за България е путинистът Радев да вземе властта. Споделете, ако сте съгласни.

[Sonya Andonova @SonyaAndonova]

@GeneralMelchett Всичко хубаво и за мъртвите или добр�� или нищо, освен истината. А тя беше, че Бора Чорба беше четник...

[GraMi @p0w9m8ZRsDFf10E]

" За какво да благодарим на Русия днес? На Русия днес трябва да благодарим изключително за това, че тя ни направи като себе си. България е умалено копие на Русия, като малка сестра. Същото социално, обществено и политическо устройство, същите проблеми и същата безпътица. Приликите са убийствени. Тук съ�� извадила само 13 от най-поразителните прилики, но не претендирам да съм изчерпателна. Да видим:

1. Създаването на истинска, действаща и пълнокръвна мафия, чиито генезис е от ранните 90-те години. Мафията ни е изцяло по руски образец. В Русия по същото време действа мафия с идентичен произход, която се занимава с рекет, изнудване, пребиване на дребни бизнесмени, всяване на страх у населението и показни убийства. Точно както и у нас. Нормалните хора са подложени на терор и масово напускат страната. В Русия на върха на мафията ѝ стоят главите на КГБ, а тук конците дърпат кадри на ДС.
Към днешна дата мафията както в Русия, така и в България, е още по-силна, много по-богата и все така безнаказана.

2. Олигархия. В България се създава точно по руски модел олигархична върхушка, която се състои от тесен кръг много богати хора, които са станали такива благодарение на обществен ресурс и придобиване на държавни активи без пари. И тук, както и в Русия, те са облагодетелствани ежедневно от държавата и абонирани за всички държавни поръчки, до които не може да се докосне никой простосмъртен. В България всички олигарси са свързани с ДС, в Русия - с КГБ.

3. Корупция. В България корупцията не просто се случва - тя е начин на живот по същия начин, както е и в Русия. Висши д��ржавни чиновници прибират милиони от корупционни схеми всеки месец, а средният ешалон се задоволява с хиляди ежемечно - и у нас, и при руснаците. Тук далаверите с евросредства и субсидии са ежедневие, докато руснаците крадат от нашите евросредства (Турски поток е добър пример), освен ��т собствения си бюджет.

4. Правосъдие. И у нас, и в Русия, отказът от правосъдие е отчайващ. В България няма нито един политик, мафиот или олигарх зад решетките с реална и ефективна присъда. В Русия е същото. И в двете държави правосъдната система е прогнила, дефектна, силно корумпирана и обслужва изцяло мафията. Няма никаква воля нито в обществото, нито в политиците, това положение да се промени.

5. Държавните служители. И в двете държави държавният апарат е безобразно раздут, има тежка бюрокрация, липса на реформи и голяма корупция. И в двете страни държавните чиновници имат повече привилегии и вземат по-високи заплати от работещите в частния сектор. За назначенията връзките играят основна роля, а не качествата на кандидатстващите за тези позиции.

6. Политика и избори. И в двете държави политиката е популистка, без ясна визия и план за бъдещето, а политическ��та върхушка е силно корумпирана, недосегаема и привилегирована. И в България, и в Русия, посредством законодателството, политическият елит си е осигурил на практика пълна неприкосновеност. Както в българското НС, така и в руската Дума мафията стои на първи ред в парламента и дърпа конците на целият политически и законодателен процес в страната. И в двете държави изборите са опорочени и се печелят с измама, купуване на гласове и зависимости, а народните избраници нехаят за бъдещето на страната и населението ѝ.

7. Население. И в двете държави населението е бедно и далеч от западните европейски стандарти. И в Русия, и в България има голям процент работещи бедни, а пенсионерите бедстват. Хората не живеят, а оцеляват. Стандартът на живот не може да догони дори този в някои от държавите на бившия социалистически блок като Чехия, Полша, Словения, Литва, Латвия, Естония, а вече и Румъния. И в двете държави населението е болно и с ниска продължителност на живота. Хората и в двете държави са апатични, не се интересуват особено от политика, страхуват се от властимащите, не протестират и не се борят за правата си, а опозиционерите са гонени, тормозени, незаконно подслушвани и следени, и преследвани от властта.
Неравенството и в двете страни е голямо, средната класа се формира предимно от чиновническия апарат, а не от дребния бизнес, докато ножицата между бедни и богати се разтваря все повече.
И в България, както и в Русия, младите хора масово напускат страната и се установяват да живеят в западния свят. В резултат на ��асовата емиграция, неадекватното здравеопазване и високата смъртност, както и ширещата се корупция и липсата на сигурност и в двете държави, прираста на населението е отрицателен. В Русия е – 51, а в България е – 72 (Русия е на 221-о място в света по прираст на населението, а България – на 225).

8. Здравеопазване. И в Русия, и в България, здравеопазването е на отчайващо ниски нива. В двете държави има едва по няколко по-модерни болници, съсредоточени �� столицата и още един-два по-големи града, които обслужват предимно по-богатите прослойки от населението, но в провинциалните райони на практика здравеопазване няма. Здравеопазването и в двете държави е с 15-20 години назад от тенденциите в тази област в Западна Европа. Корупцията в тази сфера е огромна и държавният ресурс е системно източван от медицински олигарси, каквито има и в двете държави. Болното население, което често не получава адекватна медицинска помощ, както и високата смъртност, са пряко доказателство за това.

9. Образование. И в двете държа��и образованието е много подобно – остаряло, нереформирано от десетилетия, хронично недофинансирано, тотално изостанало от тенденциите на съвременният свят. Не се правят инвестиции в наука и иновации. В резултат на липсата на реформи и ясна визия кадрите, които произвежда образователната система, не кореспондират с търсенето на работна ръка на пазара на труда и не отговорят на нуждите на бизнеса. Изискванията за кандидатстване и завършване на висше образование са минимални, което прави на практика висшист всеки втори. И в двете държави има много кадри с висше образование, на които системата не може да предложи работа, защото или няма търсене на хора с такива специалности, или те са повече, отколкото пазара на труда има нужда. Ниските хоризонти в образованието и минималните изисквания към учащите бълват кадри, които не са с добре развити аналитични способности, често са с недобра грамотност и с липса на базови познания. Т.е. и в двете държави кадрите, ко��то създава образователният процес са по-ниско интелигентни, отколкото в другите държави от западния свят и по-трудно намират работа по специалността си в своята държава. И в двете държави това е напълно умишлена и целенасочена политика в продължение на десетилетия от страна на властта.

[Sonya Andonova @SonyaAndonova]

@Simeonbeloresh1 Той е свършил работа за повече от пет рубли, но не за България, а за Русия.

[Sonya Andonova @SonyaAndonova]

Do you remember when you joined X? I do! #MyXAnniversary

[Георги Илиев @BgProfil]

Редно е да започнем да осветяваме Румен Радев, за да се разбере, че той Пеевски и Борисов са едно.

Как Радев стана президент ?

Управляващите от ГЕРБ, чрез служебното правителство на комуниста Близнашки, назначено от Плевнелиев му организираха пропаганден полет над София.

1/..

[Ukrainska Pravda in English @pravda_eng]

👊 Macron warns of "Russia's secret army" of bots which undermine Western democracies
https://t.co/Pfk6TSN6dS

[Lady Jaujau @ladyjaujau]

Two worlds apart.
I definitely choose my dear Europe.

[Rumi @Rumi_Quote]

Your heart knows the way. Run in that direction.

[Flow State @1FlowState]

15 Hard Truths about Psychology and Life:

1.

[Rumi @Rumi_Quote]

The art of knowing is knowing what to ignore.

[Republicans against Trump @RpsAgainstTrump]

German Chancellor Friedrich Merz: Tomorrow is June 6th, D-Day, when the Americans once ended a war in Europe

Trump: “That was not a pleasant day for you."

Merz: “This was the liberation of my country from Nazi dictatorship”