П��еди 5 години, два дни преди честванията на 3 март, спонтанно реших да отида на Шипка, за да изрецитирам “Опълченците на Шипка”. Няколко години по-рано бях научил одата наизуст и след известно припомняне, реших, че ще е готино на 3 март да публикувам видео как я рецитирам точно там.
Стигнах на върха в късния следобед. Имаше зверски вятър. Закрепих си камерката с joby tripod-a на една оградка и зарецитирах. На няколко пъти в средата на текста обаче вятърът ми накланяше/събаряше апарата и трябваше да почвам отначало. Точно преди окончателно да залезе слънцето успях ��а кажа и последната строфа. Получи се много сполучливо сякаш. Зъзнейки, но супер щастлив, тръгнах надолу към паркирания си автомобил. Веднага след като влязох и свежа кръв достигна до вкоченените ми пръсти, пуснах записа от апарата, за да видя как е станало.
Кадърът беше доста як (според мен) - аз на преден план, отзад паметникът, мрачни облаци в небето… Само един МАЛЪК проблем имаше. Единственото, което се чуваше, беше зверското свистене на снежния вятър, с който се борех. Причината бе, че бях сложил само насочен микрофон върху апарата, макар да имах и рекордер, който можеше да държа. Кой да се сети, че да снимаш на Шипка е една идея по-различно от сетчетото ти в квартирата.
Ако някога спиране на тока ви е прекъсвал похода към превъртане на компюрна игра, преди да сейфнете, може би има как да разберете какво чувствах. Ако не бях затворен в колата, виковете по майката на микрофона сигурно щяха да предизвикат лавина.
Anyway, тръгнах да се връщам разочарован към София, но някакъв вътрешен глас ми шепнеше, че ако не опитам още веднъж сега, може би никога няма да го направя пак. Обърнах колата. Последната възможност да изрецитирам стиховете преди честванията беше на следващия ден.
Настаних се в някакъв скромен хотел в Габрово и тествах как работи рекордера. Нямах ветробран, затова на видеото по-долу изглежда сякаш е покрит с чорап, плет��н от баба ми. Просто това е допълнителният ветробран за насочения микрофон, от който явно нямаше файда. Надявайки се, че времето ще е по-благосклонно към скромното ми техническо оборудване, си легнах да поспя.
На следващия ден отидох рано на върха. Слънцето тъкмо напичаше. Нямаше вятър, нямаше и хора. Тук-там се мяркаха жените от “Чистотата”, които подготвяха терена за утрешното струпване на сънародници.
Макар да трябваше да си припомням на няколко пъти текста, успях да изрецитирам цялата ода, дори от различни места около паметника. Този път звукът беше (сравнително) ок, прибрах се в квартирката и още същата вечер монтирах и публикувах видеото в YouTube.
До днес това ми е едно от най-милите и любими видеа, които съм правил. Ако се бях прибрал в София след неуспешния първи опит, може би отдавна щях да съм потиснал в съзнанието си този провал и едва ли щеше да ме “преследва” години.
Но създаването на това видео е един от (вече) многото примери в скромния ми житейски опит, който ми служи като пътеводна светлина, когато съм изправен пред избор дали наруша комфорта си, за да завърша някакво започнато усилие или да се задоволя с “абеее, исках, ама [еди-какво-си-се-обърка] и нямаше смисъл”.
На днешния ден пожелавам на себе си и вас да бъдем смели в изборите си, както и да помним и почитаме онези, дали живота си, за да имаме днес възможността да бъдем свободни. Нека не забравяме и че свободата ни НЕ е дар. Борили сме се и ще се борим за нея! 🙂
Заповядайте от 13 до 16 този месец, в Sofia Ring Mall, на едно невероятно Electro Mobility Expo, където ще може да надникнете в бъдещето, чрез иновациите в електрическото придвижване. Ще имате възможност да видите нашите невероятни електрически велосипеди. 🚲⛰️🚲 #e_mbike