Талант

Малограмотен лирик в сив заник.

[Талант @AlexanderKoich1]

Вървя в тъмнината, а когато тя ме вземе, пътувам наистина далеч.

[Талант @AlexanderKoich1]

Пловдив едничък дом на мойта скръб бездомна , виж се само колко си кипнал от горчивия дар на тленността. Намерих мимолетен пристан под родна стряха и мелодията на омайната ни реч възпламенява нароили се прищевки.

[Талант @AlexanderKoich1]

@LadyDiDi2213 Прекрасно.

[Талант @AlexanderKoich1]

Привет на хаотичния словесен водопад. Няколко нули са намерили подслон в банковата ми сметка и пред мен се разстила настояще пламтящо в апотеоза на каприза.

[Талант @AlexanderKoich1]

@thebadsleep Бог е садист и обича да гледа, а Сатанаил истински хуманист замесен в човешките дела от ден първи. Всички сме слушали речта на Ал Пачино в Адвокат на Дявола.

[Талант @AlexanderKoich1]

@micheldrugpat Бай Ицо великан!

[Талант @AlexanderKoich1]

@Elena93__ Самата прелест.

[Ramin Nasibov @RaminNasibov]

wah_sudha

[Талант @AlexanderKoich1]

На 4 педи от дясното ми рамо галопират товарни камиони блещукащи по асфалтовия пруст като космически кораби. Само крачка встрани и душата ми ще се възнесе в хоризонтално продължение на един забравен сън. "Хоризонтално продължение на един забравен сън" е смъртта.

[Човек на име Уве @mihaylov_iliya]

„Ти целия скован от злоба си,
о шумен и разблуден град,
и твойте електрични глобуси
всуе тъй празнично блестят!...“

101 години от смъртта на Христо Смирненски (1898 – 1923)
Снимка: https://t.co/Vo2fF7YL6y

[Ramin Nasibov @RaminNasibov]

Raul Cantu

[Талант @AlexanderKoich1]

Дъжд господства над уморените ми сетива и насилва моята тревожност да се изцери.

[Талант @AlexanderKoich1]

Понеделник. Пристъпвам по пътеките на мъдростта в обичайната си безмозъчна същност.

[Талант @AlexanderKoich1]

АЗ СЪМ ТУК! ВИЖТЕ МЕ!
Когато глупост покрие лицето ми, отивам да се крия зад главни букви.

[Талант @AlexanderKoich1]

Аз съм сляпата точица в полезрението на боговете и гина напевно на свят, където несправедливостта бди, без да мигне.

[Талант @AlexanderKoich1]

@todorrov Викинг въздигнат като Феникс от пепелта.

[Талант @AlexanderKoich1]

При пожар дърветата познават мъката, че са дървета.

[Талант @AlexanderKoich1]

Надигнах се от сивото легло в което неусетно гасна. Луна разсвяткала се като Бисер от натрошена раковина снощи ми припяваше .

[Талант @AlexanderKoich1]

За всяка душа, опитваща се да измете праха , има по хиляда, които я разпръскват с шепи. Празният пиедестал приготвен за моята статуя, съществува единствено в съня.

[Талант @AlexanderKoich1]

@EiBogu Задава се нов на хоризонта.