Българските демократи мечтаят за една силна правова и европейска България, но на практика се делят на все по-малки кръгове, защото признават само хора, които мислят като тях на 100%. Не на 90%, не на 80% - на 100%. И всяка различно виждане - за Израел, Тръмп, Петрохан, ляв или десен център - светкавично се превръща в повод за заклеймяване и ново разделение.
И докато ние спорим помежду си за нюанси, тези които мечтаят за Белене и Русия не чакат идеално съгласие, за да действат заедно. Обединяват се лесно срещу това, което смятат за „общ враг“, a именно срещу нашата мечта. Те не губят време в безкрайни вътрешни битки и са изненадващо солидарни в общата си злоба и желание да ни държат в близост до евразийското блато.
Истината е проста и неприятна: демокрацията не се губи само от силни противници - губи се и от слаби съюзници.
И ако продължаваме да се фиксираме в разлики и различия, изходът от тази битка няма да бъде изненада. Въпросът не е кой е най-прав, а кой е способен да стои рамо до рамо с хора, които не мислят точно като него и толерират нюансите.
Много от вас няма да видят, прочетат и реагират на този туит, точно поради причините, които описах, но искрено се надявам, тези които го прочетат, да се замислят.
@DonkaDimitrov11@vpdhimself За всеки вид завършено образование може да има различна мотивация. Човек, който е изучил повече различни материи е амбициозен, много упорит и си преследва целите докрай. И да, НЕ МОЖЕ ДА Е ПРОСТ.
Не питайте героите
защо умират.
Не се присмивайте
на влюбените,
когато фантазират.
Не стряскайте децата,
когато сън сънуват.
Не питайте поетите
защо будуват.
И лудите не питайте
защо се смеят.
Не ние, те живеят.
Ивет Александрова