BG Туитър ноември 2019: както можеше и да се очаква, доста простотии сме изговорили през ноември, ама за сметка на това прекрасни:
https://t.co/DsEvI4QCbR
"Да избирам между поста и принципите си е невъзможно" - с тези думи главният секретар на МВР Георги Кандев обяви, че напуска министерството. Повече четете в "Дневник"👇https://t.co/UF5UFg01D8
На другарката Пиргова и е сложно да определи кой жертва и кой агресор /след 4.5 години стрелби и бомби/.
РФ още не воювала срещу Украйна. Просто 1 млн. руснаци са отишли да се разтъпчат до съседите.
...................................
Не знам вече в какъв свят живея.
Спомени за Светлина...
На днешният ден 7 юни през 1990 година, преди точно 36 години, се провежда май-масовото събитие, което някога се е случвало в България. В това събитие участват между 700 000 и 1 000 000 човека. Никога до този момент и след това не се повтори.
Какво е събитието ли?
Това е предизборният митинг на СДС в навечерието на изборите за Седмо Велико Народно събрание. Това е своеобразен пик на желанието за демократични промени в страната.
Аз бях там с родителите ми.
"Времето е наше", помните ли?
Една от многото причини, за да съм емигрант.
Неадекватни и не вършещи задълженията си полиция, съд прокуратура и безброй безнаказани и нагли до смърт нарушители.
Утре ще е някой друг жертва и така до безкрай…
Чичо Райчо пак е правил метани на радеF.Ето анализ на опитите за бибитки на дарагой Райchev:
Чич Андрю се опитва да омекоти поведението и нагалсите на радеF.Райчев прави няколко неща едновременно: първо се опитва да представя критиците на Радев като истерични; после обявява най-сериозните страхове към радeF за „рухнали“ само след 25 дни управление; след това замества фактите с психологически внушения — „той няма интерес“, „не му трябва да се договяря“, „той е горе“; и накрая съветва демократичната опозиция не да го контролира, а да се договори с него.Това ми се струва като инструкция как властта на радеF да бъде приета като неизбежност.
1. Опорката: „Радев няма да ни води към Путин“
Райчев казва, че обвинението „Радев ще ни изведе от Европа и ще ни заведе при Путин“ било рухнало, защото Радев направил няколко външнополитически хода, срещал се с европейски лидери и търсел отношения с Америка. Това е много удобна дъвка в устата на анализатори като чичо Райчо, но всъщност си е една удобна подмяна. Никой сериозен човек не твърди, че за 25 дни Радев ще извади България от ЕС с багер. Истинският въпрос е друг: каква политика прокарва вътре в ЕС и НАТО.
Истината е проста: човек може формално да стои в ЕС и НАТО, но политически да работи срещу линията на съюзниците — чрез блокиране на помощта за Украйна, чрез „мир“ по руски условия, чрез омаловажаване на руската агресия, чрез внушението, че Европа сама си е виновна, защото помага на нападнатата страна. Радев публично защити старата си реплика „Крим е руски“ като „реалистична позиция“, а това не е дребна езикова грешка — това е удар по принципа, че граници в Европа не се променят със сила.
Не е нужно Радев да обяви „излизаме от ЕС“, за да бъде проблем. Достатъчно е да държи България формално в Европа, но политически да я превърне в спирачка на европейската солидарност, особено по Украйна.
2. Опорката: „Той е проамерикански, не проруски“
Това е една от най-хитрите маневри в интервюто. Райчев се опитва да изчисти Радев от проруското подозрение, като го нарича „проамерикански“ — в смисъл, близък до Тръмп. Но това не е доказателство за евроатлантизъм. Това е опит проруската линия да бъде пребоядисана като „трезв реализъм“.
Само че тук има огромна подмяна. В нормални времена „проамерикански“ и „проруски“ биха били противоположни позиции. Но при Тръмп това вече не е толкова просто. Защото самият Тръмп започна да води политика, която често удря ЕС, отслабва европейското единство и практически съвпада с част от интересите на Кремъл.
Тръмп говори срещу ЕС не като срещу съюзник, а като срещу икономически враг. През 2025 г. той заплаши ЕС с 50% мита, а преди това заяви, че Европейският съюз бил създаден, за да „прецаква“ САЩ. Това не е език на стратегически партньор. Това е език на човек, който гледа на Европа като на конкурент, който трябва да бъде притиснат, разединен и поставен в зависима позиция.
Точно затова тезата „Радев е проамерикански, не проруски“ е толкова удобна. Защото ако Америка на Тръмп работи за отслабване на ЕС, ако натиска Европа икономически, ако я оставя сама да носи тежестта за Украйна, ако поставя под въпрос солидарността в НАТО, тогава „проамериканска“ линия може на практика да означава анти-ЕС линия. А анти-ЕС линия в Източна Европа почти винаги е подарък за Москва.
Още по-сериозният проблем е Украйна. Тръмп обещаваше, че ще приключи войната, но в първите месеци на втория си мандат САЩ спряха военна помощ и разузнавателно споделяне с Украйна, за да натиснат Зеленски към преговори с Русия. Reuters отбеляза, че това е част от по-примирителен подход към Москва и че подобно спиране може да струва украински животи, защото затруднява защитата срещу руски удари.
И тук Райчев прави точно тази подмяна: представя радевата линия като „рационална“, защото приличала на това, което говори Тръмп. Но това не я прави правилна. Ако Тръмп говори език, удобен за Путин, тогава повтарянето на този език от Радев не го прави евроатлантик. Прави го част от същата ос: формално западна, но практически удобна за Кремъл.
Да кажеш, че Радев е „проамерикански“, не е автоматична защита. При Тръмп „проамериканско“ често означава анти-ЕС, антиукраинско и удобно за Кремъл. Ако Радев копира тази линия или някой се опитва да му създаде такъв ореол, той не се измъква от проруското подозрение, а всъщност започва да мирише още повече на зелен чорап.
3. Опорката: „Радев няма интерес да се договаря с Пеевски“
Тук Райчев използва психологическа логика вместо доказателства: „той е горе“, „ресурсът е в него“, „за какво му е“. Това е слаба теза. Политиката не работи само през публична нужда, а през контрол, зависимости, институции, регулатори, прокуратура, обществени поръчки, медии и бизнес мрежи.
Да кажеш „няма интерес“ не доказва, че няма договорка. Властта често не се договаря, защото е слаба, а защото иска да си осигури спокойствие. А когато ГЕРБ и ДПС мълчат или са „пасивни, както самият Райчев казва в интервюто, това не е доказателство за морална промяна. Това е повод за още повече подозрение.
Ако старите силови центрове са необичайно тихи към новата власт, първият демократичен въпрос не е „колко е велик Радев“, а „каква цена е платена за тази тишина“.
4. Опорката: „Искрено иска да разгражда олигархичния модел“
Райчев казва, че е „абсолютно сигурен“ в искрените намерения на Радев. Това не е аргумент, а акт на вяра. Олигархичният модел не се разгражда с лозунги за „бюджетни паразити“. Той се разгражда с прозрачни назначения, реална съдебна реформа, разкъсване на зависимости в прокуратурата, служби, енергетика, обществени поръчки, регулатори и медийна среда.
Най-удобният популистки номер е да посочиш няколко „паразита“, да ги накажеш показно и да кажеш: „ето, чистим държавата“. Но ако на тяхно място дойдат „нашите фирми“, моделът не е разрушен. Само е сменил собственика си.
Радев няма право да бъде кредитиран като реформатор по презумпция. При хора с власт презумпцията трябва да е обратната: доказвай всеки ден, че не строиш нова олигархия върху руините на старата.
5. Опорката: „Да се намери човек за главен прокурор през президента — просто като ряпа“
Това звучи съблазнително, защото всички искат бързо решение на прокурорския проблем. Но точно така се правят опасни институционални номера — сложен конституционен проблем се продава като „елементарна процедура“. Конституционната рамка предвижда главният прокурор да се назначава и освобождава от президента по предложение на ВСС, не просто парламентът да си избере удобна формула и да я заобиколи като политически shortcut.
Още по-опасно е внушението, че за такива промени може да се събере мнозинство със „сините“ и „Възраждане“. Конституционна реформа, зависеща от партия с антизападен профил, не е чиста съдебна реформа. Това е политическа мина.
Гърците се дивят как българите дръпнаха така последните години, изкупиха северна Гърция с по пет имота, не един. Италианците - какви са тези високи цени в ресторантите в София. Германците - защо е толкова скъпо в магазина. Ще си помисли човек колко сме цъфнали и вързали 🤣
София, 80-те години. Толкова съм стар, че помня мечкарите - роми/калайджии, които водеха мечки, които танцуваха под звуците на гъдулка по улиците на града. По-късно имаше и няколко такива с дресирани маймунки, които събираха парите от хората.
А най-любопитното знаете ли кое е? Някой път влизаха в трамваите.
Да, возил съм се с мечка в трамвай. Beat that, beaches! 💪🏼😃