😉
“Жабата има един грам мозък. Но има. Можете да го извадите целия – тя няма да загине: ще плува, ще подскача, ще преглъща.
Тогава… защо й е на жабата мозък?
Наистина, без него тя не вижда. Съвсем не вижда жабата комар ли се задава, или щъркел. И може да умре – от глад и недовиждане.
Ала когато има мозък… о, да знаете какъв ловец е жабата, когато има мозък! Никаква муха не се изплъзва от погледа на жабата, която има мозък. Седи си тя опулена срещу света, а той е прелестен: прекрасно сив и празен. Досущ като екрана на повреден телевизор.
Дърветата в този свят не съществуват.
Небето никакво го няма.
Цветята? – За тях не се предвижда образ.
Но ако нещо мъничко помръдне – мушица някаква например, на целия екран се откроява само тя, светът цял става муха. Как няма да я забележи? Тогава лепкавият бял език излита и с едно движение я вкарва в устата.
Излиза, че жабата вижда мухата, а не вижда гората.
Излиза, че мозъкът й трябва, за да…
Та има, значи, и такива, на които мозъкът им служи, за да виждат по-добре мухите."
“Никога не подценявайте хората.Никога не гарантирайте за хората. Никога не казвайте никога. Дори и за най-близките Ви .
Обстоятелствата определят докъде ще достигне един човек, а не вие. “