За хегемонията на превода от английски и как дългогодишното нормализиране на лошите преводи проправя пътя на гугъл транслейт с леки отклонения през Картаген, идеализираното самовъзприятие на издателите и преводачите, промяната в езика и принципа на Уорф
https://t.co/k3zaVuh4mQ
Как днешният пазар за преводна литература може да се поорганизира и допълни от държавата, за да съществува литературният превод като професия?
https://t.co/1h6uYrQFVP
Като че ли все по-често се налага да си задаваме въпроса не дали един превод е добър, а дали изобщо е превод – и ако не е, какво е тогава.
https://t.co/FckAjrN2W5
Обявеният за мъртъв автор дори и от гроба продължава да дава „инструкции“, да указва кое как да бъде възприемано и тълкувано, но пък читателят, респективно преводачът, е напълно свободен да ги пренебрегне и да не се съобрази с тях.“
https://t.co/uud7aObx5w
Ако верността на превода и невидимостта на преводача са илюзия, как може да се избегне неплодотворната по отношение на практиката дилема възможен ли е, или невъзможен преводът въобще?
https://t.co/9bKiCV8eAi
„Приказките за „вярност“, „точност“, „еквивалентност“ в превода превратно пропускат необходимото уточнение „вярност/точност в рамките на възможното“: Владимир Молев открива топлата вода в текста си за превода на "Петият сезон" на Н. К. Джемисин
https://t.co/h6ZEcn0Olg
Дванайсет месеца, седемнайсет текста.
И някаква придобиваща все по-реални измерения въобразена общност от читатели!
Благодарим на всички съмишленици и съучастници - идвайте още!
https://t.co/lAVaocJQrX
Собственикът на малко издателство съвместява различни роли – от редактор и коректор до рекламист, търговски директор, хамалин - и се явява първа и последна инстанция за преводача, а това си има свои плюсове и минуси. За минусите разсъждава Анна Златкова
https://t.co/orf47mxZtf
@highbg Проблемът с недотам доброто качество на превода е системен и може да се реши само със системни мерки, но за съжаление няма как да говорим за него без да споменаваме имена :( Целта в никакъв случай не е преводачът и редакторът да бъдат изтипосани на стената на срама
За превода на "Слуховият рог" на Леонора Карингтън и защо на български романът звучи много по-сюрреалистично, отколкото на английски
https://t.co/sU3sIXk39Z
„Всеки от трите нови превода има своите достойнства и добри локални попадения. Но същевременно във всеки от тях има повече слабости, отколкото в обновената версия на Доспевска."
Мария Пипева за трите нови превода на „Великият Гетсби“
https://t.co/sbt15lHhoz
Ана Димова разглежда различните степени на очуждяване при превода и след анализ на любопитни примери предупреждава за рисковете от опълчването срещу полицейския апарат на обичайната употреба на езика и на родната традиция.
https://t.co/rRFCklvefK
В Тоя мост - сайтът, в който разчепкваме превода и се занимаваме с други такива "смислени" неща https://t.co/q7fG1cMVff - се чудим дали да не направим юридическо лице/фондация за сайта и подобни начинания... Някой да препоръча адвокат за бумагите и процеса на регистрация?
Дори и преводачът да разбере "какво е искал да каже авторът" (а това хич не е сигурно), той няма как, а и не е длъжен, да предаде всички измерения на изходния текст: абсолютизирането на "правилното" разбиране е недопустимо.
Чудесен текст на Ана Димова
https://t.co/cW9p5WjlqL
В текста си за "Кръстопътища" на Дж. Франзен Марина Стефанова зачеква някои от вечните поводи за преводачески препирни - кога има смисъл да кривнем от буквалното, кое вади читателя от текста, как да преведем лайтмотив...https://t.co/AzGTvCGurQ
Редакциите обаче биха могли да се нарекат по-скоро „претупване“ – дума, която тук означава „предполагаема комбинация от страхопочитание и небрежност или неопитност...", пише Мария Змийчарова за новото издание на "Нещастното начало" на Лемъни Сникет
https://t.co/DgmBNpFH3m
За превода като изкуство на възможното, за разделението на труда, парадоксите на преводаческите изневери, неизбежността на разсейването и ролята на редактора:
"Съпричастният" на Виет Тан Нгуен
https://t.co/Z4gmJzGbQf
@alamkara Аз използвам и Х стрийт, и ул. Х, и само "Х" (ако от контекста става ясно, че е улица), и ул. Черешова - зависи какъв е текстът и как искам да изглежда на бг. Всичко е позволено, стига да знаеш кога и къде :)
Макар и в никакъв случай да не са по-лоши от стария, новите преводи на „Баскервилското куче“ на Артър Конан Дойл не предлагат съществени изменения и по-адекватно разкриване на оригинала. Защо тогава се появиха цели два миналата година?
https://t.co/MXbfQnxmph
"Тоя мост" се гмурва в дълбоките (и мътни!) води на теорията със статията "За лингвистичните аспекти на превода" на Роман Якобсон, която чак сега излиза на български в превод на Мария Змийчарова
https://t.co/yv2eupoOeE