Nikola Vasilev

Engineer by training, manager by profession. Working with ideas, systems, and people. Sometimes thinking out loud. Still asking why.

[Nikola Vasilev @vasilevn]

Каквото и да се говори, в Америка всичко е пари. Основната точка на завъртане на живота, определяща битието на индивида. Началото и краят на всеки ден, на всяка седмица или година.

За туристите нещата са лесни - те идват, гледат и си отиват. За някои е евтино, за други е скъпо. Но е нещо различно, забавно и интересно. �� понякога и просто модерно.

За тези обаче, които са тук, животът реално е по колко изкарват на час, колко ще похарчат и колко евентуално ще спестят. Като работещи машини, движещи се в монотонното си ежедневие до следващия чек.

Казват, че е страна на неограничените възможности. И наистина е така, стига да се лишиш от личното време, удоволствията и дори личната свобода. Следваш определения ритъм и влизаш в серийния цикъл от вкъщи на работа, на втора работа и обратно, а в петък или събота отделяш малко време за себе си.

И трябва да си мислиш, че си щастлив, гле��айки поредното шоу за забавление.

Защото колко точно пари се правят, и дали това не е измамно, е трудна преценка и често мираж. Системата е такава, че заедно с приходите да се стимулират и разходите. И съвсем малко са единиците, успели да я надскочат, като предприемачи или иноватори, които се дават за пример и всички мечтаят да са от тях.

Другите, по-обикновените, които уж постигат Американската мечта, се чувстват приятно в балона, в който живеят. Балонът на щастието, от уикенд до уикенд, до празници или до годишната почивка. От търсенето на отстъпки и промоции до пазаруването на едро и от разпродажби.

На наивизъм и опростено възприятие.

А за това дали всичко си струва цената, всеки сам има своя интерпретация. Своя цел и мотивация. И своя истина и лъжа.

Въпрос на гледна точка.

[Nikola Vasilev @vasilevn]

Пътеката на живота в една снимка. И да ни се струва че вървим в кръг, всъщност никога не сме отново на едно и също място. И времето и ние самите не сме същите, променяме се вътрешно и външно, за добро или за лошо.

Не се за��азват нашите представи и нашите възприятия, това което харесваме или мразим, или това което приемаме или разбираме. И нашите приятели също, те идват и си отиват.

Но продължваме напред, натам на където ни носят мечтите и решенията ни. Дори и пътят ни да е предопределен, това как ще минем по него е избор, и зависи само от нас. Дали с чест и достойнство, или с угода и безразличие.

Защото дали ще вървим нагоре или надолу по стълбата е изцяло наше решение.

[Nikola Vasilev @vasilevn]

Животът е непрестанно пътуване, от точка до точка, и от момент до момент. Преминаваме през радости, грижи и проблеми, приятни и лоши моменти, и дори илюзорно се задържаме на едно място, за да запазим емоции или спомени.

А те отдавна са отминали и са останали като бледа сянка само някъде дълбоко в нас.

Всеки е поел по своя посока, от някакво начало към някакъв край, опит��айки се да постигне уж някаква цел, без да вижда времето, което просто преминава покрай него. Опитваме се да хванем момента и гоним своите цели, а всъщност сме само наблюдатели отстрани на своя собствен живот.

Така погълнати от ежедневието, оставяме важното настрана. Уж за после, което все и не идва, уж за малко, а затрупано от други неща, които мислим за важни. И продължаваме разпиляно, ден подир ден, без да отчитаме какво истински губим.

А то е нашата същност, самите себе си, обезличени в общата цялост и за чужд интерес.

[Nikola Vasilev @vasilevn]

Изложенията са хубаво нещо. Може да срещнеш стари познати, да се запознаеш с нови хора, да научиш нещо ново или да си припомниш нещо стар��. И всичко това на едно място, концентрирано в рамките на няколко дни.

Хора от различни държави, професии и начин на мислене са събрани на едно място, обединени от една идея или цел. Технологии, иновации, нови възможности или просто общуване. И дори повечето неща вече да се случват онлайн, нищо не може да замени срещата с реален човек.

Тълпи от посетители се движат напред-назад и всичко изглежда като един голям хаос. Но зад всичко това остава основната идея. Път, по който всички заедно вървят. И онова лично усещане, което можеш да изпиташ само в реалния живо�� и в истинските срещи.

Всъщност това е вид социализиране между хора от сходни професии, един огромен тийм билдинг в различни направления. Тук личният контакт е незаменим, от разчитането на емоции до най-обикновения разговор, всичко е човешко и близко, а не дистанция и безизразност.

Именно така се изгражда доверие, увереност и се поставя основата на общите начинания. Защото дори в крайна сметка всичко да опира до бизнес и пари, е важно и с кого го правиш.

[Nikola Vasilev @vasilevn]

Приятна е гледката от висотата на офиса, но понякога е необходимо да се слезе и долу. И да се погледнат нещата от друг ъгъл и от друга гледна точка.

Защото всеки трябва да може и това, да оценя ситуацията от различни страни и да добие правилната картина. И в прекия, и в преносния смисъл.

Дали го правим често?

За съжаление не, и то не поради липса на желание, а поради липса на време и затрупване с неща, които го консумират.

Дребни, пипкави и ресурсоемки, както винаги спешни, и водещи до блокиране на основните потоци, които трябва да се случат.

Пропуск, който трябва непременно да се навакса.

Така че хайде ��братно в движението. И ако ви трябвам, аз съм най-горе вляво.

[Nikola Vasilev @vasilevn]

На всеки от време на време му се налага и да разчисти. И тогава човек установява колко много излишни неща всъщност пази.

Неща, за които е ��ил убеден, че някой ден ще му потрябват, а две или три години по-късно дори вече не се сеща за тях.

Или други, съхранени по сантиментални причини, за да напомнят за моменти, които отдавна са отминали и вече са загубили част от смисъла си.

Разчистването всъщност е премахване на застояли идеи, вещи и спомени, които пазим за някакви по-добри времена. Погледнати през призмата на времето, част от тях дори изглеждат наивни и безсмислени.

Но понякога изплуват забравени мисли, стари записки или емоции, които внезапно получават втори шанс за живот. Именно заради тези малки открития си заслужава усилието.

Така човек трупа и своите чувства, с надеждата някой ден да се върне към тях. А истината е, че в повечето случаи това никога не се случва.

Но може би самото им съхраняване ни дава усещането, че нищо важно не е изгубено по пътя.

#умниприказки

[Nikola Vasilev @vasilevn]

Има един стар инженерен виц, че опитният електричар определя напрежението по пипане - ако е ниско, просто тегли една майна, а ако е повече - ще изригне доста по-мъжки. Това в кръга на шегата, и не съветвам никого да следва съвета, но все пак от опит мога да кажа, че си има разлика в раздрусването.

Та в тази връзка, тези дни чувството е някак като да съм пипнал трифазното. и си ходя из офиса бръмчейки като ��айски бръмбар из полето. Нищо не ми харесва, нищо не е както трябва и нищо не става като хората. Дали периодът е такъв, дали пък натоварването е доста, не знам. А може и всички наоколо да са се наговорили.

Не че не сме засипани с работа, но когато е нещо интересно, поне ти прави удоволствие. Обаче монотонните дребнавости и губенето на време по малки или несъществени неща, без разбираема цел или просто за да се свършат, определено уморяват повече от всичко друго.

А каската не е преднамерено жълта, но надявам се чак до психото да не стигаме.

#умниприказки

[Nikola Vasilev @vasilevn]

Човек има поне две лица. Едното е обърнато напред към бъдещето, другото назад към миналото. Едното лукаво и прикрито, другото честно и откровено. Въпрос на личен избор и баланс е с кое от тях ще си обърнат към живота.

Начинът, по който възприемаме нещата, определя и вътрешната ни душевност. Дали ще сме разсърдени и ядосани, или добронамерени и оптимисти. И в крайна сметка, това което очакваш, е и това което получаваш.

Светът иначе е чудесен, стига сам да си го направиш такъв.

[Nikola Vasilev @vasilevn]

Понякога си мисля колко трудно е да накараш някой да работи това, което реално трябва да свърши, а не това, което иска да свърши. Това разминаване е фундаменталната причина много от нещата да не вървят. И разбира се, под общия знаменател на това слагам и себе си.

И не е само проблема в различните виждания и убеждения, а по-скоро някаква психология у всеки, че знае и може нещо, а всъщност не е така. И това е валидно за всеки. Обаче в момента на носене на отговорност, всеки се крие обратно зад собствените си грани��и на компетентност и опонира с това, че никой нищо не му е казал и той не знае как.

Странен ефект на мимикрия на индивида според собствените интереси. И обиждане, ако посочиш грешка, с мотива че влизаш в собственото му пространство. Което на работното място си е всъщност служебно, и за това му се плаща.

Или поне така трябва да бъде.

[Nikola Vasilev @vasilevn]

Да започнеш седмицата без план за някой може да е паника и стрес, или дори вид ерес за правоверните мениджъри. Липсата на някакви стъпки или какво след кое следва може да докара някого до блокиране, и невъзможност да продължиш напред.

Но какво пък ако има план, и всичко в него е важно? И навързано така, че каквото и да почнеш, няма да се получи защото зависи от друго което не е започнато. И обратното. Омагьосан кръг, ��ойто няма решение, и в който обичайно сам всеки си се е вкарал.

Смисълът на плана не е самия план, или измамното чувство че си свършил нещо и си защитен. Безсмисленият план е толкова полезен, колкото и липсата му. И ако стигнете до там, по-добре започнете отначало.

И ако търсите рационално решение, то едва ли има изход.

[Nikola Vasilev @vasilevn]

Все по-често, вместо да се наслаждаваме на момента и да си правим спомени, ние губим време да правим снимки, търсейки най-добрите пози, светлина, ракурс, с единствената цел да се покажем на другите.

Вече не живеем за самите себе си, а заради някаква показност и фалш, който да покажем, и в следващия момент да забравим. Живот в кадри, които после почти никога не гледаме и забравяме, защото идват следващите, в които трябва да сме още по-перфектни.

И ��е замислям в какви дигитални същества сме се превърнали. Не се вглеждаме във важното и същественото, а търсим представяне пред другите. И няма запазени чувства, няма реални спомени, няма и смисъл. Само някакъв временен блясък и фалш.

Това ли ни е реално вече животът, това за което има смисъл да живееш всеки ден.

[Nikola Vasilev @vasilevn]

Здрав дух в здраво тяло. Или поне така са казвали в древен Рим. Ако не друго, то поне това е времето да се фокусираш върху нещо различно, извън служебните и личните ангажименти. Не че успявам, дори по-скоро точно тогава водя смислени или безсмислени разговори със себе си, концентриран върху физическото действие.

Но ако нещо съм си установил, то е че най-трудното е да се докараш до залата. Има безброй по-примамливи неща, като ��ова да изпиеш няколко кафета, да прегледаш интернета, или дори да свършиш нещо служебно, само и само да не отидеш. И единственото, което помага, е един мисловен ритник и просто да го направиш.

Обмислянето не помага и когато трябва да направиш нещо, което не е приятно, но е задължение. Човек просто търси удобството и спокойствието. Но докъде води това, всички си знаем, и въпреки това продължаваме по същия начин, надявайки се да стане чудо.

А такова има само в приказките.

[Nikola Vasilev @vasilevn]

Магаре снимали, магаре излязло. Това и АИ-то не може да го промени. Но пък има драматизъм на позата, увереност в погледа, и уж задълбочена мисъл в контраст с леко ехидната усмивка. А очилата с годините придават вид, за знаещ всички тайни на живота.

Или поне някои от тях.

Ако нещо никога не трябва да се губи, то е да се самошегувате със себе си. Животът и без това е сложен, и ако не гледаме и от веселата страна, по-скоро ще заприличаме на сбръчкани мърморковци, вечно недоволни, кисели, и търсещи вината у другите.

Не че не се получава и сега, понякога, и вече по-често, но осъзнаването е важно и е първа стъпка напред. Накъде вече обаче, не е ясно.

Защото освен сложен, животът е и кратък.

[Nikola Vasilev @vasilevn]

Добро утро на всички работохолици, търсещи истината за живота в понеделник сутрин. И на мечтателите, които си мислят че могат да променят света. Уж за по-добро, и за общото благо, и все така оставащи неразбрани.

Затова усмивка, доза кафе за отскок и гмуркане направо на дълбокото. Нов ден, нова седмица, при това къса, и край на месеца. ��омбинация за перфектната буря от усилия и желания за успешен край на поредната доза задачи.

И може би случаен успех.

[Nikola Vasilev @vasilevn]

Четвъртък си е моят ден. Всъщност и другите дни са си мои, най-вече Неделя, когато съм роден, но днес към края на работната седмица усещам колко още неща има за вършене и пренареждам графика, и давам нови приоритети.

Така че спрете за малко днес, помислете и дайте нови посоки на работата си. Имате още време да промените курса, ако нещо сте забравили или пренебрегнали.

Денят е хубав тогава, когато започва с желание, а как ще завърши зависи изцяло от вас.

Затова не губете време и напред.

[Nikola Vasilev @vasilevn]

Истината понякога може да е болезнена, когато не съвпада с очакванията на другите, или пък с нашите такива. За разлика от нея, лъжата прикрива и дава измамно чувство на спокойствие от заблуждението.

Това обаче не е решение отвътре на нашата същност, а нещо замъглено и разфокусирано, уж угодно на всички, но с краткотраен ефект.

Защото рано или късно лъжите се натрупват и излизат наяве, по един или друг начин, навън или навътре, и тогава трябва да си отговориш на въпроса дали си е заслужавало.

Всяко последващо размиване не води до изясняване, а по-скоро до компромиси, заради ситуацията и всички фактори около нея. И се завърта цикъл от една лъжа в друга.

А в крайна сметка няма нищо по-добро от истината, стига нашата истина е наистина истина, не просто мираж.

[Nikola Vasilev @vasilevn]

Христос воскресе и Воистину воскресе! Мир, здраве и благоденствие на всички и светлина в душите наши!

[Nikola Vasilev @vasilevn]

Често, скрити зад собственото си лицемерие, търсим опрощаване на греховете си с поредното причастие. Но има ли смисъл от това, ако не сме искренни, и дали просто не лъжем и заблуждаваме самите нас.

Затова изчистете душата си така, че да останете само с вътрешното ви аз. Пренебрегнете егото и личното изтъкване, гордостта и тщеславието. Нека няма лоши помисли и задни мисли, а само смирение. Погледнете и опознайте себе си.

И не се страхувайте какво ще откриете, защото доброто е присъщо на всеки един от нас. Отворете душите и сърцата си за светлината, и нека тя озари и най-тъмните ви кътчета, разкривайки кои сте в същност.

Само тогава наистина сте това, което сте.