@babailiica@terziev Тъпо е, че стълбът чака 8 месеца, но ако администрацията не спази тромавия закон до последната запетайка, нарушителят си пие кафето, а глобата пада в съда за две минути.
@babailiica@terziev Констативният протокол е задължителната първа стъпка, за да има изобщо основание за акт, глоба или застрахователен иск. Проблемът е, че след това цялата бюрокрация и процедури се движат с темпото на препариран охлюв.
@S7oYaN@terziev Големите ремонти минават през безумни процедури по ЗОП, проекти и обжалвания, които отнемат по година, докато чистенето на драсканици отнема точно 20 минути.
Пък и ако някой е агресивен на улицата, проблемът е за полицията, кметът трудно ще стои лично да пази на всеки ъгъл.
@S7oYaN@terziev Е, ако чакаме да се оправят всичките 3500 км улици и 100 000 лампи в милионен град, преди някой да хване баката с боя, София съвсем ще заприлича на “Готъм Сити“.
Проблемите с тъмнината и дупките са реални, ама са трупани 15 години.
„На пияно толкова. Чистете.“
Това ни е написал някой върху една от фасадите в София.
Ние чистим.
Но проблемът е по-голям от тази или която и да е друга драсканица. Вчера получих много съобщения по темата, след като премахнахме надписа „Борис“ от „Раковска“ и след като новите вагони на БДЖ станаха жертва на същото вандалско отношение.
Като кмет има много неща, които могат да ме ядосат. Държава, която твърде често се държи като мащеха със столицата. Общински съвет, в който понякога саботажът измества сблъсъка на идеи. Политически опоненти, които заменят аргументите с обиди.
Това е част от работата. Но има нещо, което ме ядосва повече. Много повече.
Да направиш нещо хубаво за града и някой да го унищожи. Просто защото може.
Да почистим фасада, а на следващия ден някой да напише върху нея „Чистете“.
Да ремонтираме чешма, а след седмица отново да е счупена. В София има близо 200 обществени чешми и постоянно около една пета от тях са неизправни заради вандализъм. Поправяме ги. После някой ги чупи отново. Днес една, утре друга.
Същото се случва с детски площадки, пейки и спирки.
В София, във Вакарел, в Бургас – виждаме го навсякъде.
Градът не е нещо отделно от нас. Той е резултатът от начина, по който всички се отнасяме към общото.
Затова вчера написах „Не бъди като Борис“. Не защото проблемът на София е един човек на име Борис. Борис е пример за отношение.
„На пияно толкова. Чистете.“ е друг пример за същото отношение.
Когато съзнателно цапаш чужда фасада и после казваш на останалите да почистят след теб, това не е градско изкуство. Това е неуважение към хората, с които делиш този град.
Когато оставиш ремонта си на тротоара, не го оставяш „пред блока“. Оставяш го пред входа на всички останали.
Когато счупиш току-що поправена чешма или детска площадка, не вредиш на общината. Лишаваш следващия човек от нещо, което е и негово.
И ако някой възприема всичко това като война с общината, бърка адреса.
Това не е срещу кмета или администрацията. Щетата е за града и за хората в него. И всеки път, когато плащаме за тази криворазбрана демокрация, плащаме с общ ресурс, който можеше да отиде за нещо ново.
Ние отговаряме с работа и последователност.
Чистим. Поправяме. Възстановяваме. Засилваме контрола и санкционираме нарушителите, когато ги установим. Променяме правилата там, където не работят достатъчно добре.
Но следващата крачка е обща. Градът е по-чист и приветлив, когато общината работи по-добре, но ще стане още по-добро място за жвеене, когато повече от нас започнат да се отнасят към общия град така, както се отнасят към собствения си дом.